Книжно-Газетный Киоск


ХРАМ НА ДОБРОТАТА

По волята на съдбата Георги Чичаров носи в себе си две стихотворни стихии - българската и руската.
Не, не, той не пише стихотворения на руски език. Но дълбокото общуване с руската национална култура, с народите на Русия, дългогодишното му приятелство с големи руски поети особено през 80-те години, са извършили неоценимо за творческата съдба на поета градивно дело, пробудили са в сърцето му славянската генна памет. Именно в сърцето, в чувствата, в проявлението им, в емоционалната широта и разкрепостеност, характерни за нашата натура.
Много негови стихотворения при цялата им естественост и актуалност са продиктувани от това или онова местенце на планетата, което е предизвикало изблика на поетическата му страст, безкрайната тъга по преживяното и невъзвратимото или възторг, радост от откриването на досега непознатото, неизвестното. Те носят в носят в себе си този земен, самобитен заряд както стволовете на столетните дъбове и гори, дьлбинните сокове на земята.
„Аз под иконата търся спасение..." за Георги Чичаров не е обикновен ритуал, не е гръмка, изтъркана, от време на време безсмислена, механически употребявана фраза. Това е въздухът, който той диша, това е молитва, която произнася срещайки надеждата с всеки нов изгрев, това е вяра, засукана с майчиното мляко.
В неговата лирика светът е трогателно жив, добър, откровен, но понякога потаен, неукротим, друг път - безразличен, суров и безпощаден вследствие на тежестта на човешките пороците и бездушния егоизъм на фаворизиранитела хората и ... егоизъм Нима така трябва царят на природата - Божието създание, Човекът да лиши от живот неочаквано малката, нищожна „златна топчица" - украшението на тайгата, нейният сутрешен зимен будилник, подскачащ от клонка на клонка? Да убива! И да пустее тайгата без това пухесто, радващо погледа същество („Последният скок").
Морето е особено чест гост в неговите стихотворения. В него вилнее буря и плаши, предупреждава и застрашава, случва се то да изгуби и рибаря, и моряка, и плувеца - стихия! А поетът...
приема необятното, неукротимо море в своето беззащитно сърце, носи го със себе си като своя собствена непреодолима мощ на свободомислието, дързостта, непреодолимите страсти, носещи радостта и тържеството на живота, пази го като спомена за краткото и одобрително потупване на бащината ръка по рамото, като майчина милувка... Как си приличат те в неговата душа - топлата, ласкава вълна и майчината длан!
Поетът по своему възкръсва след житейските бури и несгоди в часа, когато то - морето неукротимо и бурно вилнее, когато вълните се блъскат в подножието на фара („Рибарят и морето").
Много от стихотворенията на поета са насочени към вечната тема за нашето кратко гостуване на земята. Мъдростта, вдъхновението, страстта, осмислената, понякога самопожертвователна любов (какво да направиш?) - тя посещава всеки един от нас художниците и творците на словото (понякога не съвсем често). А когато всичко това те посети, когато се разкрие като второ, трето твое дихание, пишеш и възпяваш, а жизнените сили, а земните ти часове вече са като последните драгоценни капки на дъното на чашата на Живота.
Затова поетът непрекъснато търси и търси доверието на думите, защото само словото преоткрива други светове, преодолява далечни далнини, прониква в найнемислимите висини така свободно, както ги прорязва свободната, чиста и безгрешна Душа. За това са написани стихотворенията „Бръчки", ,Балканът"„На един поет", „Пъпна връв" „Монолог" „Надежда", „Буря в Балкана"...
Георги Чичаров е работил в Усогорск (Република Коми), в Украйна, в Подмосковието, в Белгород, в Каменка и в много други градове и села. Откриването в Русия на неговата втора Родина, на земята й като земя на негови приятели, за поета се явява една особена, щастлива страна на съдбата. Това са истинските могъщи корени, които го държат на земята в лошата година.
Книгата, която ти, читателю, държиш в ръцете си е първата книга на Георги Чичаров на руски език. Публикации той е имал много. В това число и на страниците на алманах „Московский Парнас" (член е на нашия Творчески клуб). Но книгата - това е вече дружески протегната ръка, а не визитна картичка, дори и да е подборка. В книгата е целият поет със своите душевни преживявания като на длан... Добре, че и преводачът поетът Всеволод Кузнецов, му е стар и надежден приятел...
А това е още една пътека между нашите народи. Смело стъпи на нея, любителю на истинската поезия!

Превод Л. БОГОСЛОВОВА