Те са съвременници – две големи имена на руската поезия, чието творчество съумя да премине през времето и да стане не просто актуално, а необходимо за много хора. За хора, които живеят в един и същ времеви отрязък с тях, живеят с тях и сега, и уверено можем да кажем – ще са заедно и в бъдещето. Всенародно любимият поет Есенин и любимецът на интелектуалния елит на Русия Манделщам е безсмислено да се сравняват като поетичен дар и като влияние за развитие на поезията ни. И двамата заемат достойни, високи места на поетичния Олимп на великата руска литература.
За двамата – да станат приятели било възможно, защото били много различни. И работата не е само в това, че единият е „имаженист”, а другият е „акмеист”. Руската душа на Сергей Есенин остро е реагирала на несъвършенството на човека, в което тази душа е живяла и повече от всичко – по руски, за всичко е винила човека: „Ако аз не бях сигурен, че съм поет / навярно щях да съм мошеник и крадец”. От своя връх Осип Манделщам виждал несъвършенството на света и търсел причините на това несъвършенство, гневно се борил с него: „Ние живеем в нечуваща себе си страна / нашите думи на десет крачки не се чуват...”. Манделщам завършил знаменитото Тенишевско училище, учил после в Сорбоната... Зад гърба на Есенин са народното селско училище и църковната енорийска школа – той се появява в руската поезия като удивителен самобитен талант...
Съвършено различни са, да. Но да не се забележат един друг също е било невъзможно – главно затова, че били достатъчно ярки и единият, и другият, и независимо, че отзивът на Есенин за творчеството на събрата му по перо бил далече от хвалебствието. Известно е от спомените неговото много рязко изказване по адрес на Манделщам: „Вие сте лош поет! Вие лошо владеете формата! Римите Ви са глаголни!”. Говорят, че Сергей Александрович даже искал да понатупа Осип Емилиевич. А ето как и последният, чувайки стихове на своя порицател, казал това, което го поддържа в трудни моменти: „Има прекрасен руски стих, който аз няма да престана да твърдя в московските кучешки нощи, че е стих, от който като магия се разсипва рогата нечистотия. Запознайте се с този стих – той като шейна пише по снега, той като ключ скърца в замъка, той стреля по студа в стаята: … не разстрелва нещастните по затворите. Това е символ на вярата, това е избелелият канон на истинския писател, смъртният враг на литературата.” („Четвъртата проза”).
По спомени на Г.Я. Герман Сергей Есенин му наприказвал нещо, което въобще не търпи коментар: „Нима те пишат на руски? Ние руснаците сме само трима: аз, ти и Манделщам. Не спори! Вие руския от мен по-добре го знаете.”
Значи, те не са такива вече – съвсем различни? Истински талантливият човек не може да не види таланта в другия. Затова той е и талант – за да вижда всичко.
Много изследователи са се занимавали с проблема да сравняват творчеството на двамата поети и са намирали много общи неща в мотивите на образите бреза, вълк и др. Но има и още нещо, което свързва тези две имена. Датите на смъртта им и дните в тяхна памет съвпадат в края на декември всяка година. Сергей Александрович Есенин по официалната версия, която до ден днешен буди съмнения, завършва живота си със самоубийство в нощта на 28 декември в нашия град в гостилница „Англетер”. Осип Емилиевич Манделщам е издъхнал в изправителен лагер на Втората река в Далечния Изток на 27 декември 1938 година. От само себе си възниква въпросът – за да бъдеш велик поет в Русия това неизбежно ли означава да избереш най-трънливия път в живота? Да избереш пътя към Голгота и с пълно самоотдаване да изпълниш мисията си за духовното спасение на другите…
В Санкт Петербург на 27 декември 2010 г. в градината на Фонтанния дом (музея на А.А.Ахматова) при паметника на Манделщам студенти и ученици, и всички желаещи традиционно четоха стихове на поета. Прожектиран бе филмът „Дежурят страхът и Музата. Анна Ахматова и Осип Манделщам” (от цикъла „На фона на Пушкин… 1937 г.”, автор на проекта Б.Куркова, реж. Л.Гладкова, А.Бот). На 15 и 27 декември в Арт сутерена „Бездомното куче” на площад Изкуство 5 се игра моноспектакълът „Моят път. Сергей Есенин” в изпълнение на лауреата на Всерусийския конкурс за четене на произведенията на Сергей Есенин – Олег Попов, в който артистът с успех насочи вниманието към представяне на истинската история за живота и смъртта на поета. Спектакълът предостави възможност на зрителите да се ориентират в сложната обстановка в страната в началото на 20-ти век, да преценят мястото на художника и гения в историята, мястото на самата Русия, както и на такива вечни понятия като любов, семейство, творчество и на такива временни като революция в света и в душата на поета.