Интервю на поетесата и журналистката от САЩ Вера Зубарева с Евгений Степанов – директор на книгоиздателския холдинг „Вест-Консалтинг”, президент на Съюз на писателите на ХХІ век

-Уважаеми Евгений Степанов, издателство „Вест-Консалтинг” е едно от най-известните днес издателства в Русия и работи успешно с много писатели. Запознайте ни с това – как започнахте?
- Всичко започна не много отдавна. В съветското и в перестроечното време аз работех в различни популярни издания – списанията „Огоньок”, „Ние”, „Столица”, „Трезвеност и култура”, във вестниците „Семейство”, „Съвършено секретно” и в много други. Бях и журналист, и редактор, и дописник, и директор по рекламата. През 1991 г. станах съучредител на едно книгоиздателско обединение, през 2001г. съсобственик и генерален директор на друго издателство. А през 2003-та еднолично учредих компанията „Вест-Консалтинг”, която в началото се занимаваше с различни видове дейности, в това число и с книгоиздателска. И ето, че тук, се оказах сам самичък срещу безпощадната отечествена капиталистическа действителност, която приличаше на джунгла. Сам самичък. Помощ не чаках отникъде. Ако паднеш от клона – ще те изядат. Първата книга, която издадох беше на моя приятел, прекрасния поет Юрий Милорав, който в настоящия момент живее в Чикаго. После ми провървя – поръчаха ми пазарна книга, а също и джобни календарчета. Аз написах книгата и я издадох, платиха ми много пари. С това като че ли всичко потръгна.
Сега съм абсолютно независим. Никакви спонсори не стоят зад „Вест-Консалтинг”. За всичко плащаме сами. От собствения си джоб. По този начин – сами осъществяваме своите хуманитарни проекти, поддържайки некомерсиални списания и вестници, излизащи под егидата на Съюз на писателите на ХХІ век. Радвам се, че през тази година при взаимно изгодни условия сътрудничим с Федералното агентство Россътрудничество, за дейността на което предлагаме информация на страниците на в. „Литературни известия”. Голямо внимание отделяме на ръководителя на Россътрудничество – Фарит Мубаракшевич Мухаметшин. Той е истински възрожденец, който с всички сили поддържа културата.
За осем години ние пуснахме повече от 600 книги. Сред авторите ни са Генадий Айг, Сергей Бирюков, Готфрид Бен, Валерий Тюп, Наталия Фатеева, Юрий Белищков, Дмитрий Целесчук, Евгений В.Харитонов, Анна Алчук, Инна Йохвидович, Алексей Даен, Борис Рублов (Рубенчик), Кирил Ковалджи, Юлиан Фрумкин-Рибаков, Александър Ткаченко, Лео Бутнару и много други впечатляващи поети, белетристи, литературоведи, филолози от Русия, СНГ и далечни чужди страни.
В нашите списания са печатали лауреатите на Нобелова награда: Леклезио, Транстрьомер, Йосиф Бродски, а също Андрей Вознесенски, Виктор Сонсор, Константин Кедров, Владимир Уфлянд, Сергей Мнацаканян, Владимир Алейников, Слава Льон, Юрий Влодов... Всички не могат да се изредят. Това са, без преувеличение, стотици имена. Нашите книги и списания не са комерсиални. Ние не печатаме женски романи, детективски, еротични четива...
-Вашето издателство е известно с прецизността си и с професионалния подход. Как Ви се отдава да поддържате високото ниво?
-Когато бях много млад, постъпих на работа в издателство „Известия”, редакторите там бяха от старата генерация, правеха по 12 коректури на една книга. От тези редактори се постарах да се науча. Сега ние също правим няколко коректури. Аз чета задължително всички наши книги, готвени за печат. Излизането на една книга е сложен, многостепенен процес. Ръкописът трябва да се отредактира, да се подготви за печат, да се подреди и странира книгата, да се напечата, после да се изложи на витрината на книжарницата за реализация, да се рецензира, да се рекламира, за да се продаде. Всичко това ние го правим.
-При какви условия работите с авторите?
-Тук всичко е индивидуално. Аз охотно с парите на издателството печатам литературоведска литература, защото знам, че такава литература може да бъде продадена. С прозата (в това число и хубавата!) да се търгува е трудно. А поезия да продадеш, е невъзможно. Още повече, че нея и в магазина да я сложиш, реализацията й е невъзможна. Собствениците на магазините гледат не с особено добро око на поезията: непродаваема е. Затова поезия можем да издаваме само за сметка на авторите или за сметка на спонсорите, които те намират.
-Един от най-важните въпроси за авторите днес е въпросът за разпространяването на техните произведения. Как осъществява това издателството? Какви обекти и елементи на разпространение имате, какви способи прилагате?
-Този въпрос за нас е решен. Книгите ни попадат главно в централните книжарници, а също и в специализираните: „Москва”, „Щанд на Литературния институт”, „Руско задграничие”, „Гилей”, „Борей” и т.н. Освен това ние имаме собствен голям интернет-магазин където книгите се продават без надценките на магазините, без надценката на търговските организации.
-Изпращате ли книгите на рецензия? Ако е така с какви рецензенти сътрудничите?
-Правило е за всички наши книги да излизат рецензии. Преди всичко в изданията на холдинга и на Съюз на писателите на ХХІ век: това са списанията „Децата на Ра”, „Зинзивер”, „Крещатик”, вестниците „Литературни известия”, „Поетоград” и други. Ние предоставяме нашите книги на такива издания като „Книжное обозрение”, Екслибрис НГ”, „Литературная газета”, „Знаме”. Критиките там са много остри, понякога ни критикуват, но съм благодарен на какъвто и да е отклик. По-добре нека умните хора да ни наругаят, отколкото глупаците да ни хвалят. Впрочем, за нашите книги отзивите са преди всичко положителни.
-Въпросът за издаването на книги в Русия винаги е бил не просто бизнес въпрос, а преди всичко – въпрос на културата. Издателство, грижещо се за оцеляването си и не пренебрегвайки културните традиции, които винаги са били водещи в руската литература, способства за обогатяване на културния фонд с „чист дух”, за който говореше Белла Ахмадулина. Вие сте известен като личност, която утвърждава добрата руска литература и то с размах. Как осъвместявате във „Вест-Консалтинг” комерсиалния подход на директор на издателство с мисията си на писател и литератор, която достойно изпълнявате? Как това се отразява на издателската дейност?
–Аз не се считам за героична личност и правя само това, което ми харесва.
Харесва ми да издавам списания, вестници, книги, да правя сайтове. Понякога за това дори ми плащат. А можеше да бъде и по-лошо.