Книжно-Газетный Киоск


МАРИНА ЯНУШ


„УМЪТ И ДЕЛОТО ТИ СА БЕЗСМЪРТНИ В РУСКАТА ПАМЕТ...”

„Злите езици са по-страшни от пистолети.”, „Всички лица са ни познати!”, „Блажен е онзи, който вярва – топло му е на света.”, „Къде е по-добре? – Където нас ни няма?” , „Впрочем, той ще стигне до висотата на известността, / понеже навсякъде обичат повече мълчанието.”, „Как да не помогнеш на човечеца, приличащ на теб!...” – колко често употребяваме в речта си тези изрази от „От ума си тегли”, пиесата, която отдавна се използва като енциклопедия за цитати, неостаряващи с времето, звучащи остроумно и актуално вече почти два века. Както е отбелязал и Гончаров в своята статия – „Милион терзания”: „От ума си тегли” се е появила по-рано от Онегин и Печорин, надживяла ги е, преминала е невредима през гоголевския период, надживяла... с половин век времето им и като създаване, и все живее своя нетленен живот, ще преживее още много епохи и няма да намали своето въздействие.”
През 2011-та се навършиха 215 години от рождението на автора на това произведение, един забележителен човек в руската култура – талантливият писател, музикант, многостранно надарен интелигент, предизвикващ възхищение у всеки, който се докосне до творчеството му или научи неговата биография – Александър Сергеевич Грибоедов. Той е руски драматург, поет, изтоковед, политолог, съветник, дипломат, пианист, композитор, трагично загинал на мястото на своята служба – в Техеран, в самия разцвет на живота и на творческите си сили. Автор е на една единствена книга, но затова пък, каква! Неговият портрет днес е на паметника „1000-летието на Русия” във Велики Новгород. Постановките на неговата пиеса и до днес не слизат от театралните сцени и всеки път създателите на спектаклите се стремят към нов, оригинален прочит на отдавна известното произведение. Жена му Нина, дъщеря на грузинския поет Александър Чавчавадзе ще напише на надгробния му паметник, бликнали от сърцето думи: „Умът и делото ти са безсмъртни в руската памет, но защо те надживях, любов моя?”
Необикновеното обаяние на личността на този човек и остроумието му като автор, пораждат чувство за гордост в литературатурните среди – разнолико, но винаги блестящо. Негови съвременници са Пушкин, Вяземски, Чаадаев, Жуковски, Крилов... И на фона на тази необикновена плеяда от знаменити интелектуалци и велики писатели, той има свое лице, свой оригинален стил, свое неповторимо обаяние. А.С.Пушкин отказвайки да приеме само комичното у главния герой, в писмо до Бестужев говори за това, че Чацки е само „буен, благороден и добър младеж, прекарващ известно време с много умен човек (именно с Грибоедов) и поглъщащ неговите мисли, острите и сатирични забележки.” Спорът на тази тема се води и приживе на Грибоедов, води се и до ден днешен. „Не ум, а умуване.” Така се изказва за Чацки критикът Белински. Кой е умен в тази комедия! Молчалин? Самият Чацки казва: „Нека в Молчалин умът да е остър, геният – смел / но има ли ги в него тази страст, това чувство на буйността?”. Или Софья, дотолкова ослепителната, въпреки обаянието на Молчалин, че се оказва просто много глупава жена? „Колко и да обичаш, не става без разум.” ще напише веднъж в свое стихотворение А.К.Толстой, опитвайки се да създаде портрет на руския човек. „Ум със сърцето, а не просто влюбване.” като че ли такава проста и такава ясна за всеки насока дава А.С Грибоедов. За всеки, решил да проникне в прословутото понятие, наричащо се „загадката на руската душа”, която много често кара някои хора да действат „въпреки разума” , просто, защото на душата така й се е приискало. Помните Тютчев, нали: „Умът на Русия не можете да го разберете!”. Тази тема е много сложна и ще бъде ли някога намелена в спореве истината?
За всеки случай, в руската литература сега има Грибоедов и неговата великолепна комедия. И ако ни се иска, можем лесно да спорим с нейна помощ с Фамусовците, утвърждаващи: „ И в четенето няма смисъл тъй велик / ... Е, от френските книги съня не идва в миг, / а от руските, съвсем ми се доспива...”. Над такава книга като „От ума си тегли” никой никога няма да заспи. Иска ти се да говориш, да обсъждаш отново и отново, осмисляйки нещо ново, намерено от теб при прочита й. Това е удоволствието да общуваш с умния човек, чрез редовете на неговата книга.

Превод
ВЕЛИЧКА ВЪРБАНОВА