Винаги съм считал Д.А.Гранин за един от най-добрите си – искрени и честни, един от най-близките си лични приятели.
Нашето приятелство бе проверено и доказано през цялата му повече от петдесет годишна история. И аз, и той сме писали как ни е сближил Ф.М.Достоевски още с първия ни разговор, който водихме за него. Едновременно с това имаше събития – непосредствени, политически, които проверяваха по особен начин нашето единство.
Преди всичко – Пражката пролет от 1968 година. Тогава аз бях активен участник в събитията и затова след окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор ми беше забранено да работя моята професия, да печатам (даже да превеждам) и да излизам зад граница. Тази забрана продължи 20 години и беше премахната през м. декември 1989 година. С много мои съветски познати прекратих преписката си. Останаха малко и с тях продължавах: между тях бе и Даниил Гранин.
Станах дисидент, един от първите, подписали Харта 77, поддържах връзка с нашата емиграция и активно работих в Самиздата. Разбира се, бях под наблюдението на нашата безопасност, която строго следеше кореспонденцията и разговорите ми по телефона. Всичко това беше известно на Гранин, но не хвърляше ни най-малка сянка на нашето приятелство.
Скоро след появата на Харта 77 Д.Гранин дойде в нашата страна да се лекува в Карлови Вари. Веднага ми позвъни и ме покани да го посетя. Това и направих. И му разказах всичко, което стана тогава у нас. По такъв начин възприемахме приятелството си: въпреки че не можехме да действаме, ние безусловно си вярвахме един на друг.
През 1986 година, по повод 20-та годишнина от „окупацията на войските” ние се обърнахме с писмо, което подписаха група наши художници и дейци на културата, към видни представители на перестройката в съветската култура и изкуство, като поименно ги призовавахме да се изкажат за това събитие. Откликнаха само двама: Андрей Сахаров и Даниил Гранин.
Няколко месеца по-късно ми се отдаде възможност заедно с моя приятел – художникът и изкуствоведът Йосиф Цисаржевски да попаднем без документи в туристическа група на остравски миньори, която навести Петербург и Москва за няколко дни. Задачата ни беше да установим контакт със Сахаров и да му предадем екземпляр от Харта 77. Не открихме Сахаров в дома му, той бил в Горки. Но се срещнахме с Гранин и го помолихме при удобен случай да предаде писмото на Сахаров (най- добре в парламента). В това време в Русия имаше много по-голяма свобода отколкото в сталинска Чехословакия под ръководството на „следавгустовската власт” на Г. Хусак.
През януари 1989 година чехословашкият дисидент Милан Шимечко отпечата във френския вестник „Монд” статията „Съвестта на руската интелигенция”, която в своя бр. № 9 препечата списание „Чуждестранна литература”. По повод на тази статия Гранин написа открито писмо до мен и до Цисаржевски, в което много остро, развълнувано и справедливо, принципно осъждаше нашествието на войските в Чехословакия през август 1968 година и показа как то дълбоко е разтърсило съвестта на руската интелигенция, както и какъв тежък удар е нанесло на руско-чехословашките отношения. И като следствие на това е пострадал чехословашкият народ и неговата интелигенция. И как е погубена Пражката пролет от 1968 година, която се явява предтеча на съвременната съветска перестройка. Гранин напразно се опитвал да помести писмото в „Съветска култура” или в други периодични издания и затова решил да изпрати писмото си лично до мен, за да се възползвам както намеря за добре.
Накрая, като една от последните страни от съветския блок и нашата страна се включи в новите събития от 1989 година. Те започнаха с демонстрации на студентите по повод 50- годишнината от разгрома на фашизма. Студентите започнаха също стачка, към която се присъединиха и актьорите от театрите.
Веднъж, към края на тези събития, получих писмо от Гранин. Веднага го преведох на чешки език и го предложих на различни вестници и списания – някои от тях го напечатаха. Същото това писмо се четеше в театрите: стачкуващите актьори организираха за зрителите събрания, на които представители на студентите и дисиденти (в това число и аз) обяснявахме смисъла на демократичната промяна в Чехословакия. В някои театри актьорите с развълнувани гласове четяха в мой превод „Писмото на Гранин”. По такъв начин то се превърна в първата публична поддръжка на нашите демонстрации, дошла у нас от името на известния съветски писател. Тогава по улиците и в градския транспорт се разпространяваха листовки с лозунги, сатири и цитати от авторитетни хора, сред които и откъси от „Писмото на Гранин”.