Присвяткват звезди над земята
и тихо луната изплува,
говорят те с мен в тишината
не ми е до сън – ще лудувам.

Звезда търся горе, над мене.
Къде ли е мойта – не зная?
Любов да усетя без време
и вечност – следа да оставя.

Любовна звезда на небето
намерих сред тъмно пространство
и в огнен час боря се – ето:
за мене е – моят е шанса.

Сияе от щастие цяла
и влюбено гледа над всичко –
над пътя ми жизнен е спряла
и чувствата святи, отприщва.

Звездата там свети, сияе,
в началото пътя ни вижда
и с нежност, красива, влияе
и утрешни стъпки предвижда.

Над нас е безкрайно небето,
начало то няма, край – също
и зная, дълбоко в сърцето
венец любовта ни обгръща.

И в Божия Храм ще е всичко:
невеста ще стане съдбата –
с любовта духа ще очистят
в свят брак днес небето с душата.

Срещнахме се във Одеса,
на разходка те поканих.
Къпахме се: плаж, принцеса...
И напълно се забравих.

Влюбих се аз до полуда.
Всяка нощ сега въздишам.
И присънваш ми се – чудо.
Да живея?... Как да дишам?...

Аз следите ти целувам
всеки дъх и поглед хващам:
земна си любов, но плувам
сред вселената ме пращаш.

Казвай! Скоро да се видим.
Няма как да те забравя
аз признание красиво
край морето ще направя.

Ще послушаме прибоя –
химн любовен ти ще чуеш
с много нежност мисъл своя
за мечтите ще откриеш....

Викам те, ела любима –
изгрева ще срещнем с тебе.
Ти съдба ще си ми, зрима –
в химн вълните нежно стенат.

Скъпа, желана и нежна –
с цялата си душа те разглеждам.
В тебе аз страстно, копнежно
в очите мили, тихо се вглеждам.

Потъвам в дълбините аз
тайни сърдечни да разгадая.
Изпадам в любовен захлас.
И за двама ни смело мечтая.

Много красива си, мила!
Любувам ти се при срещите ни.
Желана си, даваш сила
като вечната пролет насреща.

Намислил съм желание –
опитай се да го разгадаеш,
ела, не е страдание:
ти невестата моя ще станеш.

Ако искаш – моя жена
и моя съдба до гроб, заветна.
Като гълъбчета сега ще
се венчаем в храма, ще светнем.

Скъпа, нежно желана си –
без теб светът земен не ми е мил.
С душа и сърце – безбрежно –
влюбен в тебе всеки миг съм бил.

Облаци обгръщат днес земята –
чака тя настъпващата пролет.
А в душата ми Татяна, свята,
идва и мечтите ми са в полет.

Зад мъгливата вълна наблизо,
чувам аз как любовта ми шепне.
И сърцето пролетта загриза –
свободата робство ще отметне.

И в гърдите ми капчук запява,
и тупти, и блъска се прибоят,
влезе ти в душата – сред застоя,
и наричам те от днеска – своя.

Щастието в мен сега прелива –
радостно е, май, да се живее,
любовта е в дните ми, красива,
и готов съм след пожар да тлея.

При светлината искам на Луната
да дойдеш ти тъй плахо, тихо,
в очите ти любов да чувствам – злато,
да пали страст, да бъдеш вихър.

И като мълнии да са ръцете
над нас и буря да се вие –
така в морето чувствата, отнети
от някой бряг не ще се скрият.

Аз с цялото сърце сега те чакам –
да ме притиснеш все копнея
и с тялото ти, от любов излято,
живота си за миг да слея.

На светлината на Луната чакам,
в краката ми прибоят пее –
не се оплаквам, не, не се оплаквам
надеждата за теб живее.