Книжно-Газетный Киоск


ЕДНА ЧАКАНА И ВЪЛНУВАЩА ПРЕМИЕРА

Името на Александър Рачински за първи път чух във Варна, където бях на консулска работа от 2005 година. Заинтересувах се защо това име носи една от централните улици на красивия български град. Директорът на музея на Възраждането – Станка Димитрова ми разказа, че Александър Викторович Рачински бил първият руски дипломат, пребивавал във Варна от 1859 година в качеството си на вице-консул. Навярно е извършил нещо особено за развитието на руско-българските отношения, помислих си аз за да увековечи властта името на дипломат от друга държава в наименованието на улиците наред с имената на такива велики руснаци като граф Игнатиев, генерал Скобелев, Цар-Освободител, влезли в топонимията на Варна, София и на много други градове в България.
Изучавайки живота и дейността на този руски дипломат от средата на ХІХ век, неудостоен нито с висока длъжност, нито с ранг, стигаш до извода, че много, изключително много може да направи редовият дипломат за своето Отечество, само ако възприема като мисия своето дело и го върши от сърце, творчески или както казват българите „всеотдайно”. Именно така, носейки своята служба Рачински е отдавал сили, знания и несъмнен талант за утвърждаване на позицията на Русия на Балканите и за подема на националното самосъзнание на българите.
...
В решаването на практическите външнополитически задачи дипломатите от средно ниво понякога играят твърде значима роля. В този смисъл поучителен се явява примерът на А. В. Рачински, който стана герой на тази книга. При това той е живял и работил в друга историческа епоха, при други политически обстоятелства, но и в наше време има от какво да се поучим от него. Уместно е да се напомни, че уроците на историята не се приемат автоматически като ръководство за действие. Историята дава светлина на съпоставими ситуации. Всяко поколение само определя за себе си кои обстоятелства се явяват аналогични и съпоставими по своите последствия с предшестващи ситуации.
Разбира се, обективните условия, при които е живял и работил А. В. Рачински или целият комплекс от обществени отношения вътре в Русия и на Балканите, а така също и ситуацията на международната арена, съществено са се отличавали от днешната. В дипломатическата практика по принцип няма и не може да има готови рецепти за всички случаи от живота. Но както се вижда и в този период, и в наше време успехите на дипломата в еднаква степен са зависили и зависят от разбирането му за собствената дейност като мисия - да се продължи и да се развива великото наследство на предните поколения. От дълбоко уважителното отношение към народа в страната на пребиваването, неговата история и култура, от умението да се изгражда доверие и даже оригинални приятелски отношения с тези, които искрено и дружески са настроени към нашата страна, зависи много. Такъв подход в работата е бил характерен и за нашия герой.
А. В. Рачински е един от инициаторите и активните организатори на Московския славянски благотворителен комитет, изиграл изключителна роля в оказването на съдействие на християнските народи на Балканския полуостров за националното им освобождение от многовековното османско владичество. С особена сила това се проявява в работата по подготовката на руското общество за руско-турската война от 1877-1878 година.
В съвременните условия продължител на мисията на този комитет се явява с дейността си Съюза на приятелите на България – общоруска обществена организация, която с методите на народната дипломация съдейства за укрепване и развитие за връзките между руския народ и българския народ.

Из споделеното на премиерата
от Анатолий Щелкунов