На вечния Арбат по пресечките –
с вечно неземните им имена
и снежни разходки в нощите млечни,
таящи утринните писмена…

С чисто сърце се моля, от всички
                                                      лица –
в тези поразхвърляни дворове
насред белокаменната столица
да си доиграят дечурлигата – без
                                                 спорове…

В душата ще останете: свята
памет за детството, вярна мечта;
младост – незабравим майски вятър
като кръг в изстиващата вода.

И не ще забравим тези години –
за всички тях скърбим силно сега…
Засипаха снеговете водите сини,
в живота не както трябва виелицата
                                                   вилня.

Как си сърце?
                  Как живееш, как туптиш
с неубитата памет за времето тихо?...
Под крастата на ръждата ти покривите
                                                         броиш,
песен за любовта се топи в
                                            тишината…

Приятелю мой!
                         Премини по Арбат
като Сергей Есенин по Русия…
Не тъжи за миналото, за оня свят!
И за нищо не го моли, милото!

Всичко се случва в нашия грешен живот:
и смъртта може да се приближи до мен,
мисли за безсмъртието да се родят
на смазващата тишина този път в плен.

Но думите, които с вечност се хранят,
колкото небето са често дълбоки –
от завоите на съдбата се бранят,
избягват течението речно – високи.

Нека в живота си своя щастлив момент
никой сам да не може да предрешава.
Може би аз…
             Видимо съм аз
                                    откровен…
Греховете ми свикна Бог да прощава.

От любов ли, от куршум ли, горещина,
от всичко съм готов да приема смъртта!
Но в пируетите, мамещи с вещина,
не ми давай, Господи, и аз да умра!

Тука за какво аз дойдох?
На кого пея ли пея!?...
Беше ми хубаво там, без срок –
не помня: в ада или в рая?

И защо ли Бог мен изпрати?
Виновен ли съм пред него?
От сърце прощавам… по дати,
добре живях с небесно его.

Защо каквото имах не спестих?
За кого?
          И сам не зная…
В себе си на сметка зачислих:
всички планети, небесата в безкрая.

Защо се случи така,
че се разсипа звездният прах?
И защо ми се яви знак,
че напразно дойдох…, а не спрях?