Книжно-Газетный Киоск


НИНА ВИКТОРОВНА ПОПОВА е поетеса, член на Съюза на писателите на Русия и на Академията на руската литература. За­вършила е Московската академия за печата, както и слушател във висшите литературни курсове. Автор е на стихосбирките: „В душа­та носим преживяното след...", „На земята всичко с любов е огрято!" (книга-дипломант на конкурса „Най-добра книга 2008-2011") и на музикално-поетическия албум „Аз ще науча словото да лети..". Публикувала е в сборници и литературни алманаси Лауреат е на лите­ратурните награди на името на Г. Р. Держа- вин, С А. Есенин, М Ю. Лермонтов. Обича да пътешества и да участва в различни експеди­ции. Майка е на прима синове.



ПРОЛЕТ

 

Разстелил своя белоснежен шал,
асфалтът цял посипан е с цветчета –
опада ябълковият цвят бял –
снежинки се въртят отгоре, ето.

Зелените пролетни тигели
гиздави направиха алеите,
тополовите пухчета - леки, бели
сок от брези ги опива целите.



ПТИЧИ КЛИН

 

През облаците птичи клин –
стрелата на компаса,
 по небесния кръг син
стрелката се изнася.

Навярно ще се захлади –
край топъл ятото намира,
небето синьо е дори
и май навсякъде пулсира.

Близо той над мен прелита
крещи за себе си познато,
стаята изчезва, литва
в синкавия дим - далечно злато.



* * *

 

Отново в прозореца чука дъжда,
ухае на ябълки в чантата,
а котката - рижи котета по гърба
ласкаво ближе по козината.

Проточва се дим, по двора се стели.
И топлият хляб пак замирисва.
Ноември свършва и вече е време
да легне декември на земята от сняг чиста.



* * *

 

Стоя си аз на хълма...
Диша тревата в нощта,
дреме степта с тишина пълна,
звук отеква настрана.
Крои нещо луната
пак с призрачна светлина,
звездна жар сее, свята -
частици от комети, сега.



* * *

 

Светлина на прозореца в полумрак на
                                                          раздяла
и размит от вина силует.
И изчезват привичните звуци на бала,
на превърнал се в соло, дует.

Отпечатък на минало щастие,
аромат на любов отлетяла,
пожълтели листа на безвластие,
врата - пооткрехната, бяла.

И мълчащата нощ в телефона,
белотата на хищния ден
и прощалното ехо в перона
след вагон, возещ, именно, мен.