Когато покрай мен прелива пустословие
се чудя: защо клокочи пустота.

Изпразнен съд...
Е, имаме ли право
да чакаме от него да ни напои?

Изпразнен съд...
Без мед и без отрова –
да се напълни пак му предстои.

Към извора стремящ се, за притоците
                                                    забрави! –
Единствен изворът за вечния живот е
                                                       важен.
Щом с чисто вино пълниш ти чашата
                                                       си жаден,
към извора стремящ се, за притоците
                                                         забрави!

Кърви сърцето на маймуната,
озверя човешкото сърце...
Защо несъвършенството расте?
Във време и във битие звъни на недостатъците струната.
Тя време е и битие – на недостатъците струната.

Каква удивителна вечер!
Луна сред сияещ простор,
Безгрижния ти поглед в мен потрепва –
и слушам ангелския хор.
Каква изумителна вечер!
Часовникът с мене тиктака.
Гласът му прилича на вечност,
в която се взира душата...
Каква изумителна вечер!
Очаквам все още да звъннеш.
Търпение. Любов. Безконечност...
като нишката на Ариадна тънка!
Каква изумителна вечер...